Ето един поглед към това, което е било под краката ни през последните 5 000 години до сега.

"Една не толкова скучна история на подовите настилки" (Част 1) 

Сега за нещо вълнисто

Най-старият известен изтъкан килим е бил открит в Сибир през 1940-те. Наречен „Пазърък“, той датира от около 400 г. пр.н.е. Други данни показват, че някои форми на тъкане на килими са били използвани в Египет, Месопотамия, и Близкия изток и Азия преди около 4 000 години. 

Килимарството в Китай датира от династията Сунг (960-1279 от н.е.). Италианският пътешественик Марко Поло вижда някои от тези произведения по време на пътуванията си през Китай и Турция през 13 в. и изразява силното си възхищение от тяхната артистичност.

Римляните използват черги/клими на пода и стените в дворците си. Те дори са ги използвали за плащане на данъци. Когато египетската царица Клеопатра среща за първи път римския император Юлий Цезар самата тя „влиза“ при него маскирана (омотана) в гигантски килим.

Изкуството на килимарството е изключително силно развито в Иран (тогава Персия) по време на династията на Сафавидите (1502 - 1736 г.). Шарките, които са разработени тогава, все още се използват при тъкане по целия свят, а "персийските килими" още са високо ценени.

Забравената прищявка: „обличане на под“

Подобен тип подова настилка е „дрехата за под“, която е била изрисувана (рисунки) върху здрав (твърд) материал. Те са били използвани в изисканите домове във Франция през 14 в. През 17 в., те стават широко разпространени в Англия. Моряците при завръщанията си донасят у дома платнени парчета (брезент) боядисани в атрактивен дизайн, за да украсят своите „мръсни подове“. „Дрехите“ стават популярни и започват да се произвеждат във фабриките в Англия и Нова Англия. Тяхната популярност намалява с разработката на линолеума.

Първите американски заселници, често боядисвали като плочки, своите „дрехи за под“. Томас Джеферсън е имал два „облечени“ в тревисто зелено пода в дома си в Монтичело (Вирджиния), за да се получи усещане за природата на закрито.

Случайно да откриеш под

Еластичните подове включват такива податливи подови повърхности като каучук, линолеум, или винил. Гумени подове за първи път се появяват около 1200 г. и остават популярни до 17 век.

Английският производител на гума Фредерик Уолтън забелязва как лененото масло формира жилава кожата върху боя. През 1863 г. той патентова линолеум, все още правен от смесването на ленено масло с дърво на прах или корк (или и двете), смоли, пигменти, смлян варовик и средства за сушене.

Плочките от гума, корк, както и от асфалт са разработени в края на 19 в. и началото на 20-ти в. Полагане на различни цветни плочки е било популярен начин за постигането на геометрични шарки.

Скоро едно случайно откритие довежда до подова повърхност, която бързо замества тези меки плочки по популярност.

В края на 19 в. европейските изследователи комбинирали газ наричан винил-хлорид в смес, която довела до твърд материал. Тогава никой не е могъл да измисли някакво добро приложение за него … все още.

През 1926 г., американски изобретател д-р Уолдо Семон се опитва да се свърже гума с метал. Той е опитал да използва винило-хлоридна смес с други химикали. Първите му опити довели до струйки газ и от време на време експлозии. В крайна сметка, обаче той създава това, което ние сега наричаме PVC (поливинил хлорид) или винил. Той е бил използван за първи път в амортисьори. По-късно е се използван за разработване на синтетични гуми. Използван е за изолиране на кабели по време на Втората световна война, но става популярен като подова настилка след края на войната.

Днес, продажбите на еластични подови настилки са на второ място след килимите в САЩ. Но, никой не ни принуждава да се ограничаваме само до един избор…

Източник: "Word and Phrase Origins“ от Робърт Хендриксън.

"Една не толкова скучна история на подовите настилки" (Част 1)