Подовете в дома ви от дърво ли са направени? Плочки? С килими ли са покрити или винил? Сега ние имаме много възможности за покриване на подовете, дори и по-древните видове подове все още са в употреба и днес в различни части на света.

Ето един поглед към това, което е било под краката ни през последните 5 000 години до сега.

Мръсотията вътре

В много „ранни домове“, подът е просто парче земя. Това все още е вярно в някои части на света, като например на места в Африка, където времето е винаги топло. Земята е добра, евтина повърхност. Сено, слама и кравешка тор понякога са разпръснати по пода и утъпкани, докато като хората ходят по тях, създавайки повърхност почти толкова твърда, колкото и циментовата.

В някои региони, битови отпадъци просто се хвърлят на пода и се утъпкват. През Средновековието в Европа (около 400-1400 от Новата ера), понякога животните са споделяли дома със селяните, макар и в отделна стая.

Понякога, животните са се “мотаели“ в частта от къщата, ползвана от хората и техните изпражнения са били оставяни на пода. Когато минералът наричан селитра (potassium nitrate) за първи път е бил използван за разработване на барут около 1100-та г., подовете на бившите селски домове са послужили като добър източник на селитра. Тя се намира в места, където тор и отпадъци се акумулират в почвата при сухи условия.

Първото известно използване на мента в Европа е като дезодорант за стая. Билката е разпръсквана по подовете в големи количества така, че да „покрие“ миризмата на боклуците. Когато се стъпи върху ментата, нейният аромат се разпространява из стаята.

В ранните северно-американски домове, заселниците понякога са разпръсквали пясък върху пръстения под. Когато боклукът в стаята ставал непоносим, те просто го измитали през вратата заедно с пясъка. След това разпръсквали нов слой пясък върху пода. Други заселници, пък разстилали фъстъчени и слънчогледови люспи по пода - тъй като при тъпчене те „пускат“ масло, а това помага за справяне с прахта.

В района на Лос Банос (район ва централна Калифорния) индианците от племето „йокути“ изкопавали ями с дълбочина около 1 м. в къщите. Те взимали връст от дупката, за да я използват за стените. След това, правели куполи от клони, тръстика и кал за покрив. Докато вървели по мръсните поводе с голи крака, омазняването по краката им постепенно правело „боклуците“ непромокаеми и лесни за почистване.

Понякога „подовете от боклуци“ са били украсявани, за да станат по-привлекателни. Цветен пясък е бил използван за оформяне на модели в мръсотията. В Индия това се е развило до такава степен, че е станало добре позната форма на изкуство, наречено "Rangoli," или „боядисване на пода“. На под от кал, една картина може да се направи от оризов прах и цветни венчелистчета. Те са създадавани на праговете, за да приветстват посетителите, които влизат в дома или за отбелязване на важен повод.

Каменни облицовки

Преди около 5000 години, египтяните разработват каменните конструкции/строителство. И започва появата на каменни и тухлени подове. Скоро тези подове се превръщат в произведения на изкуството, както и в полезна повърхност за дома. Цветни плочки създават модели, наречени мозайки, които покриват целия под на дадено помещение (зона) и добавят красота в дома.

Преди още 3 000 години, гърците създават мозайката от камъчета за техните подове. Постепенно, те започват да използват продълговати каменни форми, а не камъчета. Тази техника е била използвана в древена Франция, Испания, Италия и Северна Европа.

По време на Римската империя (27 г. пр.н.е. до 476 г. от н.е.) инженери намират едно друго предимство на каменни подове - отоплението. Те построяват малко мазе с колони под пода, за да подкрепят големи каменни квадрати. Отдушник е оставян в единия край на мазето, а огънят се е палел от противоположния край. Топлината и димът от него, пък загряват каменния под отгоре.

Данните, също така показват, че керамичните плочки са били използвани за подове преди хиляди години. Римляните въвеждат производството на цигли в части от Западна Европа. След падането на Рим обаче, занаятът е забравен в продължение на векове. Видовете подови покрития се появяват и изчезват. Декорирани плочки са били използвани в Турция, Близкия изток и в Холандия през 17 в., но едва към средата на 19 в. те отново стават популярни в цяла Европа.

Модерното (индустриално) производство на плочки започва през 1843 г., когато Хърбърт Минтън възражда производството на плочки в Англия. В Латинска и Южна Америка, гладки, недекорирани керамични плочки са често срещани. Плочките стават популярни в Северна Америка в края на 16 в. и процъфтяват до около 1930 г..

Да ходиш по дърво

Най-ранните дървени подове, за които се знае влизат в употреба по време на Средновековието. Първоначално това са груби дъски, положени на пода. Тогава, те са били шлифован или загладен чрез търкане с камък или метал. По-късно е започнало полагането на лакове или боядисване, с които да бъдат „изгладени“ и за увеличаване на издръжливостта им.

Боите, също са били използвани за добавяне на разцветки на пода. Понякога инкрустирани модели са били създавани от резбовани форми от различни на цвят дърво и подреждани заедно, за да оформят модели/фигури, подобно на пъзел. Също така, хората боядисвали фигури и рисунки върху пода.

Източник: "Word and Phrase Origins“ от Робърт Хендриксън.

Следва: "Една не толкова скучна история на подовите настилки" (Част 2).